вторник, 25 септември 2007 г.

Целувката...с нежност на роза,
пречистена топла сълза,
грешна и истинска, но толкова земна,
донесла в сърцето ми днес ЛЮБОВТА...
НЕ ТЪГУВАЙ
Не тъгувай, макар да е тъжно.
Не тъгувай, макар да боли.
Идва зима! Защо да се лъжем!
И студено е. Падат мъгли.
И понявга се свива сърцето.
Губят стойност най-скъпи неща.
Няма птици! Угасват в небето
светлините...ще дойде нощта.
Не тъгувай, животът е кратък.
Всичко тук е - и пъкъл и рай.
Всичко вземай и дай без остатък -
работи и обичай докрай.
Сбогом, слънце! Защо да се лъжем?
И студено е. Падат мъгли.
Не тъгувай, макар да е тъжно.
Не тъгувай, макар да боли.

Салис Таджер

събота, 8 септември 2007 г.

Дали

Не се безпокой за каквото и да било - никога! Или имаш контрол над него, или не. Ако имаш - действай. Ако ли не - махни с ръка. Не хаби енергията си за тревоги.
Живей сега. Винаги е съществувало единствено НАСТОЯЩЕТО.
Най-сетне осъзнах, че другите хора ще си останат точно такива, каквито са, независимо от моето мнение за тях.
Не можеш винаги да контролираш това, което става извън теб, но винаги можеш да контролираш какво става вътре в теб.
Цяла вечност можеш да оплакваш лошите си постъпки и да се чувстваш виновен до смъртта си, но чувството ти за вина не е в състояние да поправи стореното в миналото.
Винаги си задавай въпроса дали си част от проблема или част от решението?
В света не съществува стрес, а само хора със стресиращи мисли.
Животът ни е такъв, какъвто го направят мислите ни.
Любовта няма друго желание освен да се изпълни...
Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта...
да познаете болката на твърде много нежност...
да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта...